Thursday, February 23, 2017





 В резерват за мечки през нощта... лежим по пътя и гледаме звездите. Загубили сме се. Повече е вълнуващо отколкото страшно. Аз даже нямам челник, има много вода по пътя. И се чува. От време на време се усеща също, става дълбоко. В дълбокото сме....
Куцукаща баба с един зъб казва колко много  дълъг е този път и изчезва между другото. Преди осем часа. В Смолян.
После безкрайните водопади и почти  там. Там...насред безлюдното  и безкрайното.  Тихо е.  Гледам да  запомня и този хълм също. И отвъд.


Понякога пак съм.
Винаги когато искам ще си ходя там.

Monday, September 14, 2015

saltwater