лимоново навсякъде
и
морето
отгоре и надалеч
тесни стръмни
стълби слизат
към брега
по улички
без хора
и някъде нагоре
към върха
така ухае
на цъфнали череши
а вече октомври е

мале-ле-ле-льовица

безкрайно е от розови цветя високи, езера и върхове

нагоре сме и после пък надолу през боровинкови места, тичаме до Страшното езеро, само пътя страшен е дотам, езерото  много синьо и красиво 

ionian seas

йонийско море на зязоряване. бране на диви кумкуати в дъжда. един най-ирреален плаж. и онова селце така тихо с двама замислени. улички тесни колкото колата ни. искам да съм птица на остров. или поне на остров искам да се разкарам. без да се върна.

 В резерват за мечки през нощта... лежим по пътя и гледаме звездите. Загубили сме се. Повече е вълнуващо отколкото страшно. Аз даже нямам челник, има много вода по пътя. И се чува. От време на време се усеща също, става дълбоко. В дълбокото сме....
Куцукаща баба с един зъб казва колко много  дълъг е този път и изчезва между другото. Преди осем часа. В Смолян.
После безкрайните водопади и почти  там. Там...насред безлюдното  и безкрайното.  Тихо е.  Гледам да  запомня и този хълм също. И отвъд.


Понякога пак съм.
Винаги когато искам ще си ходя там.